Експерт в туристическия бранш: Притеснява ни обезценяването на рублата

btvnews

Интервю на Цанко Цветков за БТВ нюз, публикувано на 27.03.2014

На прага на предстоящия летен сезон, кои са основните предизвикателства пред хотелиерския бранш?
В началото на всеки сезон усилията са насочени най – вече към подготовката на материалната база и формирането на добри екипи. Сезонността е един от факторите, с които нашият бранш трябва да се съобразява и наистина е предизвикателство да гарантираш на гостите си познатото качество на хотелските си услуги, отстранявайки или коригирайки установените недостатъци от изминалия сезон. Повишаването на качеството на хотелските услуги е основна цел и хотелите с добър мениджмънт инвестират в това, а хората и екипите, които те формират са основен инструмент. Естествено, ще трябва да се съобразяваме и с актуалните икономически и политически събития в нашия регион и влиянието, което те биха могли да окажат върху търсенето на почивки на основни за България пазари.

Имате предвид кризата в отношенията между Украйна и Русия?
Разбира се. Тези събития неминуемо ще се отразят на поведението и на туроператори и на хотелиери. Смятам, обаче, че преди да имаме конкретна яснота накъде ще се развият отношенията между Русия и Европейския съюз, ще бъдат ли наложени мащабни икономически санкции и визови ограничения, не бива да се правят генерални изводи за туристическия сезон. В момента се забелязва забавяне в темповете на резервиране на тези два пазара, но не наблюдаваме анулации на резервации за управляваните от нас хотели извън това, което е нормално за дейността ни. Притесненията ни са свързани с обезценяването на рублата и ефекта, който това ще окаже върху търсенето на почивки за България, но това е фактор, с който ще трябва да се съобразяват и други туристически дестинации, борещи се за руския пазар. С това, обаче, можем да се справяме с чисто пазарни и маркетингови инструменти. Без съмнение, това ще е основна тема на този летен туристически сезон.

Разполага ли браншът с достатъчно квалифицирани кадри, за да предложи качествени хотелски услуги?
Да започнем от това, че разполагаме с отлични висококатегорийни хотели, на пазара са и не малко световни марки хотелски вериги. За да бъдат на това ниво е ясно, че тези хотели се управляват професионално от добри екипи. Истината е, че имаме много добри мениджъри и професионалисти, които с работата и идеите си допринасят за развитието на качеството на туристическите услуги. Разполагаме и с не малко примери за хотели, които прилагат успешно собствени политики за задържане, стимулиране и развитие на тези мениджъри. Всъщност вече е съвсем лесно всеки сам да види кои са хотелите с ефективен мениджмънт и отлично качество. Необходимо е само да провери в интернет кои са отличените хотели за последната година в най – големите онлайн платформи за хотелски оценки, мнения и коментари – Holidaycheck и Tripadvisor.

Това съвсем не означава, че браншът не изпитва и големи трудности в търсенето на качествени хора, и то за позиции, от които пряко зависи качеството на услугата – администратори, сервитьори, камериерки, портиери, готвачи. Наложено е мнението, че качествените и млади хора са извън страната, но не можем да очакваме от един млад човек с добро образование да избере да работи портиер или сервитьор сезонно пред някоя по – добра перспектива. Текучеството на тези позиции е нещо нормално за сезонния хотелския бранш. Лошото е, че към настоящия момент нито бизнесът, нито държавата чрез бюрата по труда имат решение на този проблем. Многобройните браншови организациии в туризма също само констатират тези факти. А за да можем да говорим за качествен туристически продукт е необходимо да имаме добри кадри не само във висококатегорийните хотели.  Чистотата, добрата храна, усмивките и вежливостта на персонала, грижата към клиента трябва да са приоритет за всеки хотел без значение броя на звездите и местоположението на хотела.

Какво могат да направят собствениците на хотели, за да бъдат конкурентоспособни и да подобряват резултатите си?
Да дадат свобода на действие на мениджърите, на които са гласували доверие, да им делегират права и отговорности при вземането на решения, да им дадат възможност да защитят идеите си и да им предоставят бюджет, за да ги осъществят. В много от българските хотели инвеститорът изземва и функциите по управление на хотелската дейност, но не винаги добрият инвеститор е и добър хотелиер. Конкурентоспособността се постига с добър и мотивиран екип, с мениджъри, които познават и прилагат в работата си тенденциите и новостите в бранша, с постоянния стремеж към развитие на хотелския продукт и управление на качеството. А пътят към по-добри резултати минава през поставянето на цели, определяне на количествени и качествени показатели за тяхното измерване  съставяне на план за изпълнението им и бюджет на необходимите ресурси. Това важи както за финансовите резултати, така и за тези, свързани с удовлетвореността на гостите, например.

След кризата в продажбите на недвижими и ваканционни имоти, много от тях започнаха да предлагат настаняване на туристи. Има ли място за тях на туристическия пазар?
Да, но при определени условия. Много от тези проекти са замислени с цел бърза продажба и излизането на инвеститора от това начинание. Поради тази причина при много от тези проекти от страна на инвеститора не е предвидено изграждането на инфраструктура, която да прави възможно упражняването на хотелиерска дейност – ресторанти, барове, спа центрове, рецепция. Локацията също е от съществено значение. Тези проекти срещат и трудности при категоризирането им съгласно Закона за туризма, тъй като са замислени като жилищни сгради и за да отговорят на изискванията за по – висока категория са необходими и допълнителни инвестиции. В противен случай подобни имоти предлагат единствено настаняване на ниска цена, което обаче е напълно неудовлетворително за инвеститора и може да се тълкува като загуба, предвид първоначалните му намерения за бърза продажба на имотите и възвръщането на вложените средства.

Репозиционирането на такива проекти и влагането на допълнителни средства е трудно решение на фона на разочарованието от първоначалния неуспех, но в не малко случаи е единствен изход. Хотелиерската дейност не противоречи на продажбата на имоти и дори може да бъде използвана като маркетингов инструмент. В България имаме не малко добри примери и практики в това отношение, в реализирането на някои от които сме участвали и ние.

Кой са най-честите грешки, които допускат инвеститорите?
Една от грешките, с които най-често се сблъскваме е разбирането, че щом са завършили строителните работи, хотелът е готов да посреща гости и да получи категорията, за която е бил проектиран. Много често в инвестиционния бюджет не са предвидени средства за онези неща и детайли, които превръщат сградата в хотелски продукт. Не са рядкост и случаите, в които предвиденият бюджет е надвишен още в строителната фаза и когато е необходимо да се поставят акцентите на новия хотел и той да се подготви за отваряне се правят значителни компромиси поради недостиг на средства.

Втората основна грешка се прави нерядко при проектирането на самия хотел, когато всичко се гради единствено на вижданията на архитекта и инвеститора без да се съгласува инвестиционния проект с професионалисти относно оперативната му пригодност и съответствие. Виждали сме реализирани инвестиции проектирани и платени като 4-звездни хотели, които не покриват основни изисквания към изграждането за съответната категория и естествено получават две или три звезди. На един такъв етап обаче е вече прекалено късно за корекции и инвеститорът неминуемо търпи загуби.

Освен консултантската дейност, управлявате и хотели. В кои сфери най-често хотелиерите търсят Вашите услуги?
Първо трябва да конкретизираме понятието „хотелиери“. В сегашната ситуация в хотелиери се превърнаха и банките с лоши хотелски кредити, и инвеститори в недвижими имоти, които не успяха да продадат построеното от тях. Имаме богат опит с тези два типа клиенти, но не винаги трансформацията е толкова лесна. Понякога има нужда от значителни допълнителни инвестиции, за които те в повечето случаи не са готови. Това се отразява, както на бъдещето развитие, така и на възвращаемостта на такива проекти. Най-често се обръщат към нас със задачи, свързани с пазарното и продуктово позициониране на даден хотел, както и с финансовото планиране на дейността. В зависимост от нуждите на клиентите ни, това се случва или под формата на аутсорсинг услуга за определен период от време или като оперативен лизинг, където ние управляваме от наше име и за наша сметка цялата хотелиерска дейност срещу гарантирана за инвеститора доходност под формата на наем. Всъщност често се случва отношенията ни да прерастват от аутсорсинг в оперативен лизинг, ако хотелиерството не е основна или е несвойствена за инвеститора дейност.

WTC

0 Comments

Leave a reply